Говорих си онзи ден с един англичанин, който ми обясни, че ако мразиш французите, пиеш чай редовно и се оглеждаш първо надясно, то ти покриваш основните критерии за англичанин.  Доколко всички англичани са такива всъщност е съвсем отделен въпрос, но това се води типично английското, това е клишето, в което се предполага, че се вписват всички.  Французите са ексцентрични шовинисти, които отказват да говорят на английски и ходят с шалчета, германците са точни и повече рационални, отколкото емоционални, а италианците са с гореща кръв, жестикулират много докато говорят и като цяло са красиви.  
 
А ние, българите, какви сме?

Попитаха ме, не знаех какво да кажа.  И още не знам.  Какъв е българинът? Как гледа на живота и как гледа животът на него? Реших сравня няколко типични житейски ситуации в Англия и България, та да видим какво ще излезе. 

1) На опашка 

 Англия: Търпеливо и мълчаливо чакаш на километрична опашка, за да влезсеш в банката като стоиш на благоприлично разстояние от хората отпред и отзад.  Като цяло цари тишина, докато касиерката обяснява за 150-и път същото нещо на объркано 20-ина годишно момиче.
България: Българите на същата опашка след не повече от 10 минути ще разказват за учителката по география на сина си, който иначе е много интелигентно дете, ама тая жена го мрази и все четвори му пише. Околните  кимат, докато някой, който е изнервен заради проблемите в службата не се развика, че тоя страшен шум му пречи, че все пак са в банка, а не на Женския пазар и че е срамота, дето сме толкова нецивилизовна нация.  Обикновено тука някой ще да се каже, че ето, ако държавата си вършеше работата, ние нямаше да сме на тая опашка и никой на никого нямаше да пречи.  Всички щастливо се впускат в обяснения колко по-зле/добре е било преди 10/50 години и как тоя министър... Касиерката вече е на ръба на търпението си, а момичето го е срам да зададе въпросите си, защото цялата опашка шумно ще се възмути и тя го знае.

2) В градския транспорт

Англия: Билетче си купуваш от шофьора, поради което можеш да влезеш само и единствено през първата вратаи то след като изчакаш всички да слязат (и да благодарят на шофьора, че ги е возил), а след това хората пред теб да си купят билетчета (по възможност с кредитна карта).  Лично мен този "ритуал" ме изнервя безумно, защото отнема три пъти повече време от самото пътуване.  В самият автобус всички си мълчат, а възрастни хора почти няма. 
България: Ако има как да минеш гратис - чудесно.  Основната тема в самия автобут са младие и липсата им на възпитание (че има невъзпитани, има, но пък и въпросът "Къде сте тръгнали в 7.30 сутринта с тия раници?!" ми се вижда леко излишен).  Шофьорът псува движението, а всички псуват него, че закъсняват. Идилия.

3) На гости

Англия: Да отидеш на гости се явява събитие, а домакинът редовно директно ти казва какво да му донесеш.  Дисциплинирано сядате, приключвате това, за което сте се събрали (защото си отишъл на гости с цел) и си тръгвате.

България: На гости ходиш редовно и се явява съвсем естествена част от приятелството .  Домакините са се подготвили, а пък гостите носят цветя и бонбони "колкото да не са с празни ръце".  Нещата са значително по-шумни, недисциплинирани и сърдечни.  Разказвате си какво правят децата и внуците, обсъждате последният гост на Слави/Гала и минават и когато се осъзнаете е вече 11 вечерта. Поне 10 минути се изпращате в коридора с уговорката "другата седмица - у нас!".

4) Наличие на личен проблем  (по-скоро незначителен)

Англия: обръщаш се към професионалисти, които могат да го решат.  Ако е личен (шефът те дразни например) - отиваш на психоаналитик след което идват месеци терапия.  Три месеца по-късно шефът все така те дразни, но си се научил да живееш с това и да търсиш винага в себе си.   Ако тече кранчето - обаждаш се на водопроводчика.  Ако те питат как си, отговаряш с "Добре, благодаря" и се усмихваш.  Колкото по-малко хора разберат, че проблемът съществува - толкова по-добре.
България: използваш жокера "Обади се на приятел".  Ако имаш личен проблем си изплакваш мъката пред съседката Пенка/колежката Яна или просто най-добрата си приятелка Лили (а най-добре и на трите), отивате на кафе, хапвате по тортичка и се чувстваш значително по-добре и така всеки път като решиш, че шефът е прасе (за мъжете - Жоро/Пешо/Гошо, с които отивате за по бира, гледате мача и светът е пак убав).  Ако тече кранчето и Пешо не може да го поправи, то се обаждаме на Жоро, на който се случи същото преди месец.  Ако самият Жоро може да го поправи - идеално, ако не- може би брат му може? До водопроводчика опираме в крайни случаи и после седмици се срамуваме от себе си - с едно кранче ли не можем да се справим сами?  Колкото до гласността на проблема - колкото по-широка, толкова по-добре. 

5) Наличие на странно облечен/гол човек на улицата

Англия: Никой не обръща внимание.  Не мога да преценя защо обаче - защото по улиците само странно облечени/полу-голи хора има и никой не ги забелязва вече или защото всеки си гледа само неговата работа без да се интересува от теб.
България: Всички ще се загледат, половината ще прокоментират липсата на вкус, другата половина ще се възхитят и ще идат да питат откъде е розовата боя за коса.  Но все пак пообни хора по улиците са рядкост.

6) Избори

Англия: бях втрещена от вълнението, с което се посрещат най-елементарните избори (за студентски съвет!). То не бяха логузни, предизборни обещания, плакати, цели кампании.  Да не говорим за истински избори - всеки трети англичанин е член (съвсем официално) на партия, изнтересува се живо, че и се кандидатира за длъжности.  Истински вярват, че могат да променят нещо и че държавата работи за тях.
България: рекордно ниска избирателна активност, но пък после критиките към което и да било правителство валят.  Малко хора вярват, че държавата всъщност прави нещо за тях, поради което гледат и те да не правят кой знае какво за държавата.  Да се кандидатираш за политик е абсолютно неммислиммо за средностатистическия българин, който всъщност не вярва, че нещо може да се промени към поо-добре.  Виж, по-лошото винаги очаква.

7) Отношение към останалия свят

Англия: Англия е велика, англичаните са прави и това, че целият свят прави нещо по един начин, а те - по друг, само доказва колко зле е светът, а колко велики - те.  С пренебрежение се говори за continental Europe, САЩ са ни били колония.  Главна новина: "Новата принцеса на пазар за първи път!". Подновина: Терористични заплахи след убийството на бин Ладен.
България: Вижте ги колко са напред западняците, колко им е уредено всичко, колко са умни, успели и щастливи! Хайде да си построим като техните молове, хайде да се опитаме да се обличаме като тях, хайде да слушаме тяхната музика, да използваме тяхната азбука...  Чуждото винаги се оказва по-привлекателно и блестящо.(дори когато категорично не е.)  Българчета са спечелили световна олимпиада? Последното нещо в новините (ако го има изобщо).  Водеща новина - Лейди Гага се подстрига!

Изводи: българите са контактни, сърдечни, нетърпеливи хора, които обичат и мразят силно, доста скептични към сържавата и управлението ѝ и докато чуждото изглежда прекрасно, българското е страшно подценявано.

А ти какво мислиш? Наистина би ми било интересно как всеки вижда българите, затова бих била благодарна ако ми драснете два реда по темата (било то като лично съобщение или коментар :))